Сънно тракат колелата в мрака.
Нижат се тунел подир тунел,
а перонът пуст след нас остана.
И разтвори се в тебе мрака.
Релсите неистово свистят.
Тъжен глас отнякъде проплака...
Влакът ли?! Отведе ме...
Не те дочака.
Потъна във поредния тунел...
Може би...
и бавно се стопиха
стъпките в нощта. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.