Apr 4, 2009, 10:06 AM

Сънно...

  Poetry » Love
768 0 12

Сънно тракат колелата в мрака.
Нижат се тунел подир тунел,
а перонът пуст след нас остана.

И разтвори се в тебе мрака.
Релсите неистово свистят.
Тъжен глас отнякъде проплака...

Влакът ли?! Отведе ме...
Не те дочака.
Потъна във поредния тунел...

Може би...
и бавно се стопиха
стъпките в нощта.

А във ръцете си държах...
твоята негаснеща следа.

Във форма на сърце.
И само там, встрани -
брезичките, онези, двете...

Нали ги помниш? Моля те, кажи.
Останаха в очакване
на топлия ти глас,

прегърнати като че ли...
Напук на вятъра студен,
за да ни дочакат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...