Apr 4, 2009, 10:06 AM

Сънно...

  Poetry » Love
770 0 12

Сънно тракат колелата в мрака.
Нижат се тунел подир тунел,
а перонът пуст след нас остана.

И разтвори се в тебе мрака.
Релсите неистово свистят.
Тъжен глас отнякъде проплака...

Влакът ли?! Отведе ме...
Не те дочака.
Потъна във поредния тунел...

Може би...
и бавно се стопиха
стъпките в нощта.

А във ръцете си държах...
твоята негаснеща следа.

Във форма на сърце.
И само там, встрани -
брезичките, онези, двете...

Нали ги помниш? Моля те, кажи.
Останаха в очакване
на топлия ти глас,

прегърнати като че ли...
Напук на вятъра студен,
за да ни дочакат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...