Сънно...
Сънно тракат колелата в мрака.
Нижат се тунел подир тунел,
а перонът пуст след нас остана.
И разтвори се в тебе мрака.
Релсите неистово свистят.
Тъжен глас отнякъде проплака...
Влакът ли?! Отведе ме...
Не те дочака.
Потъна във поредния тунел...
Може би...
и бавно се стопиха
стъпките в нощта.
А във ръцете си държах...
твоята негаснеща следа.
Във форма на сърце.
И само там, встрани -
брезичките, онези, двете...
Нали ги помниш? Моля те, кажи.
Останаха в очакване
на топлия ти глас,
прегърнати като че ли...
Напук на вятъра студен,
за да ни дочакат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
