Теменужено синьо небе.
Сред ливади диви коне.
Необяздени бягат в галоп.
Ездачи на тях - без ръце.
Стара джамия - без минаре.
Църква с пробито кубе.
Гологлави мълчат - ходжа и поп.
Там пред тях - майка с дете.
Няма хора - празно селце.
Гарван само - нещо кълве.
Остри копия вързани в сноп.
Разпилява се - счупен на две.
Оплаквачки в черно - сред поле.
Със сълзи плачат над пресен гроб.
Отместват се и виждам добре.
България пише - до тук тя бе...
© Хари Спасов Все права защищены