27 окт. 2017 г., 09:19

Съновидения

657 0 11

Теменужено синьо небе.

Сред ливади диви коне.

Необяздени бягат в галоп.

Ездачи на тях - без ръце.

 

Стара джамия - без минаре.

Църква с пробито кубе.

Гологлави мълчат - ходжа и поп.

Там пред тях - майка с дете.

 

Няма хора - празно селце.

Гарван само - нещо кълве.

Остри копия вързани в сноп.

Разпилява се - счупен на две.

 

Оплаквачки в черно - сред поле.

Със сълзи плачат над пресен гроб.

Отместват се и виждам добре.

България пише - до тук тя бе...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря,Албена!
  • Хари, приятелю, замислих се над стиха ти, още повече, че си историк. Баща ми казваше, че който не познава историята, не може да бъде добър политик. За съжаление сънят ти е много реалистичен. Поздравявам те за символичната образност, хареса ми!
  • Тъгата е велика,само глупаците се свеят!Благодаря,Веси!
  • Хари, натъжи ме стихчето ти, защото май все повече натам вървят нещата...
  • Благодаря,Свилен!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...