Теменужено синьо небе.
Сред ливади диви коне.
Необяздени бягат в галоп.
Ездачи на тях - без ръце.
Стара джамия - без минаре.
Църква с пробито кубе.
Гологлави мълчат - ходжа и поп.
Там пред тях - майка с дете.
Няма хора - празно селце.
Гарван само - нещо кълве.
Остри копия вързани в сноп.
Разпилява се - счупен на две.
Оплаквачки в черно - сред поле.
Със сълзи плачат над пресен гроб.
Отместват се и виждам добре.
България пише - до тук тя бе...
© Хари Спасов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
