Теменужено синьо небе.
Сред ливади диви коне.
Необяздени бягат в галоп.
Ездачи на тях - без ръце.
Стара джамия - без минаре.
Църква с пробито кубе.
Гологлави мълчат - ходжа и поп.
Там пред тях - майка с дете.
Няма хора - празно селце.
Гарван само - нещо кълве.
Остри копия вързани в сноп.
Разпилява се - счупен на две.
Оплаквачки в черно - сред поле.
Със сълзи плачат над пресен гроб.
Отместват се и виждам добре.
България пише - до тук тя бе...
© Хари Спасов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
