27.10.2017 г., 9:19 ч.

Съновидения 

  Поезия » Свободен стих
475 0 11

Теменужено синьо небе.

Сред ливади диви коне.

Необяздени бягат в галоп.

Ездачи на тях - без ръце.

 

Стара джамия - без минаре.

Църква с пробито кубе.

Гологлави мълчат - ходжа и поп.

Там пред тях - майка с дете.

 

Няма хора - празно селце.

Гарван само - нещо кълве.

Остри копия вързани в сноп.

Разпилява се - счупен на две.

 

Оплаквачки в черно - сред поле.

Със сълзи плачат над пресен гроб.

Отместват се и виждам добре.

България пише - до тук тя бе...

 

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??