17 окт. 2024 г., 08:03

Сънувах мама тази нощ 

  Поэзия
113 4 11

СЪНУВАХ МАМА ТАЗИ НОЩ

 

Няма славеи в тази гора,

накъдето си тръгнала, мамо.

Листопада настръхнал раздрах,

ала пустош обгърна ме само.

 

Пелерина дъждовна простря

върху покрива срутен ноември.

И след гръм – отведнъж проехтял,

мойте длани потънаха в тремор.

 

Бях наясно, че ще си вървиш –

някой ден, но не знаех кога е.

Остра болка сърцето взриви,

а за пътя потаен нехаех.

 

Ала дълъг оказва се той

и завръщане как да очаквам?

Ти потъваш сред оня покой,

подир който всесилен е мракът.

 

Стели плаща си черен нощта –

и тъмата тежи безутешно.

Ако има живот след смъртта –

може би някога ще се срещнем.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??