Сънувах мама тази нощ
СЪНУВАХ МАМА ТАЗИ НОЩ
Няма славеи в тази гора,
накъдето си тръгнала, мамо.
Листопада настръхнал раздрах,
ала пустош обгърна ме само.
Пелерина дъждовна простря
върху покрива срутен ноември.
И след гръм – отведнъж проехтял,
мойте длани потънаха в тремор.
Бях наясно, че ще си вървиш –
някой ден, но не знаех кога е.
Остра болка сърцето взриви,
а за пътя потаен нехаех.
Ала дълъг оказва се той
и завръщане как да очаквам?
Ти потъваш сред оня покой,
подир който всесилен е мракът.
Стели плаща си черен нощта –
и тъмата тежи безутешно.
Ако има живот след смъртта –
може би някога ще се срещнем.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
