7 янв. 2010 г., 14:14

Сънувай мен

2.5K 0 27

Сънувай мен като дете, което

посяга към сладкиша със стафидите.

И без да пита, тича към морето,

да търси бисери в черупките на мидите.

 

Сънувай мен – наивното момиче…

уплашено от първия си цикъл.

Не знаещо все още да обича,

но живее с Теб по интуиция.

 

Сънувай мен, жена самонадеяна!

В поредно състезание със Господ –

изгубила отново от разсеяност,

че, вместо да се моли, меч кръстосва.

 

Сънувай мен - дори като старица,

събрала спомени в косите си отрязани.

В гнездо от бръчки носеща на птиците

сина си – нероден... за теб запазен…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мойра Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • О, да...

    Ave

  • Един живот, една съдба, една истина! Колко много с колко малко думи! Красиво и истинско! Възхищения!
  • Ей такова нещо като прочета, и след това не искам да ме събуждат!!!

    Невероятно красив стих!!!


    Поздравления!!!
  • Винаги посягай към сладкиша със стафидите!
    Честита Нова година!
  • В един и същи сън расте детето
    и раните посоките докосват...
    Един и същи сън. И колко светло е.
    Прегърнал е една жена животът...

    Великолепен стих. Благодаря за удоволствието.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...