Jan 7, 2010, 2:14 PM

Сънувай мен

  Poetry
2.5K 0 27

Сънувай мен като дете, което

посяга към сладкиша със стафидите.

И без да пита, тича към морето,

да търси бисери в черупките на мидите.

 

Сънувай мен – наивното момиче…

уплашено от първия си цикъл.

Не знаещо все още да обича,

но живее с Теб по интуиция.

 

Сънувай мен, жена самонадеяна!

В поредно състезание със Господ –

изгубила отново от разсеяност,

че, вместо да се моли, меч кръстосва.

 

Сънувай мен - дори като старица,

събрала спомени в косите си отрязани.

В гнездо от бръчки носеща на птиците

сина си – нероден... за теб запазен…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мойра All rights reserved.

Comments

Comments

  • О, да...

    Ave

  • Един живот, една съдба, една истина! Колко много с колко малко думи! Красиво и истинско! Възхищения!
  • Ей такова нещо като прочета, и след това не искам да ме събуждат!!!

    Невероятно красив стих!!!


    Поздравления!!!
  • Винаги посягай към сладкиша със стафидите!
    Честита Нова година!
  • В един и същи сън расте детето
    и раните посоките докосват...
    Един и същи сън. И колко светло е.
    Прегърнал е една жена животът...

    Великолепен стих. Благодаря за удоволствието.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...