Сънувам спомени

19 мая 2013 г., 14:28 2013-05-19T14:28:57+03:00

Поэзия » Философская

603 0 3

Толкова много жени

преминаха през огнището на деня ми...

Мечата кожа пред него - съвсем,

ама съвсем изпосталя...

Проскуба се пищната козина

от гърчове, стонове и чужди проблеми...

На тръгване - всяка се чувстваше длъжна

да грабне искра...

И ето ме днес - със опухан кожух,

а в шепите - пламък от огъня,

който пазих неистово -

заедно с мъжката свобода,

позакърпен тук-там, малко плешив и -

самотен, ама много самотен -

мечок в зоопарка на краен квартал,

останал без свойта гора...

Преживям във зимния сън

крехко месце от сладките спомени...

Хвърлям клечка в огнището - събуждам,

все още събуждам жарта...

И прелиствам, прелиствам тихичко

книжката на живота си...

Как ми се иска - отново -

като страшен звяр,

но не насън

да изрева!...

llZerOll (Zero Gravity)

2013-06-05T17:08:13+03:00

Реви... Реви! Освободи се за миг от това, което смяташ, че те задушава. От онази жлъч, която тормози те нощ и ден. Реви! Пък дано ти олекне, макар и самотен - нощта е красива.
gravitacia (Вихра Волева)

2013-05-19T19:55:03+03:00

И аз искам същото... И честичко крещя- у дома...
toxin (Таня Донова)

2013-05-19T14:29:29+03:00

Само ако знаеш как понякога ми се иска същото...