Сънувам спомени
Толкова много жени
преминаха през огнището на деня ми...
Мечата кожа пред него - съвсем,
ама съвсем изпосталя...
Проскуба се пищната козина
от гърчове, стонове и чужди проблеми...
На тръгване - всяка се чувстваше длъжна
да грабне искра...
И ето ме днес - със опухан кожух,
а в шепите - пламък от огъня,
който пазих неистово -
заедно с мъжката свобода,
позакърпен тук-там, малко плешив и -
самотен, ама много самотен -
мечок в зоопарка на краен квартал,
останал без свойта гора...
Преживям във зимния сън
крехко месце от сладките спомени...
Хвърлям клечка в огнището - събуждам,
все още събуждам жарта...
И прелиствам, прелиствам тихичко
книжката на живота си...
Как ми се иска - отново -
като страшен звяр,
но не насън
да изрева!...
© Красимир Чернев All rights reserved.
