Сънят на чучулигата
Над бленувани облаци, сплели в небе
теменужени острови с вкус на дъги,
нарисувах очите ти с крехко перце,
и заплувах във ирис, роден от лъчи.
Под звезди претворявам те в бяла бреза,
на дланта ти си свивам гнездо от мечти.
Отлетях, но белязах те с волни крила –
да прелитат през време към слънчеви дни.
Ветровете се вричат, целуват ята
в необятно и люлячно, наше небе.
Сред градини от приказки пеем в роса
и се влюбваме, вплитайки в мрак цветове.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
