Сънят на чучулигата

ЛуЛу
49 222

6.01.2017 г., 19:51 ч. 2017-01-07T22:22:27+02:00

Поезия » Любовна

789 0 4

Над бленувани облаци, сплели в небе

теменужени острови с вкус на дъги,

нарисувах очите ти с крехко перце,

и заплувах във ирис, роден от лъчи.

Под звезди претворявам те в бяла бреза,

на дланта ти си свивам гнездо от мечти.

Отлетях, но белязах те с волни крила –

да прелитат през време към слънчеви дни.

Ветровете се вричат, целуват ята

в необятно и люлячно, наше небе.

Сред градини от приказки пеем в роса

и се влюбваме, вплитайки в мрак цветове.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.