Сънят на чучулигата
Над бленувани облаци, сплели в небе
теменужени острови с вкус на дъги,
нарисувах очите ти с крехко перце,
и заплувах във ирис, роден от лъчи.
Под звезди претворявам те в бяла бреза,
на дланта ти си свивам гнездо от мечти.
Отлетях, но белязах те с волни крила –
да прелитат през време към слънчеви дни.
Ветровете се вричат, целуват ята
в необятно и люлячно, наше небе.
Сред градини от приказки пеем в роса
и се влюбваме, вплитайки в мрак цветове.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
