Над бленувани облаци, сплели в небе
теменужени острови с вкус на дъги,
нарисувах очите ти с крехко перце,
и заплувах във ирис, роден от лъчи.
Под звезди претворявам те в бяла бреза,
на дланта ти си свивам гнездо от мечти.
Отлетях, но белязах те с волни крила –
да прелитат през време към слънчеви дни.
Ветровете се вричат, целуват ята
в необятно и люлячно, наше небе.
Сред градини от приказки пеем в роса
и се влюбваме, вплитайки в мрак цветове.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
