20 июл. 2018 г., 17:52

Сънят на Медуза

1.9K 15 29

Шепни, шепни и стъпвай тихо!
Сълзите камъка измиха...

 

Сънувам си косите руси,
развявани от суховея
и тъжно пея, жално пея
за нежността, що в мен пирува.

 

Не ме събуждай, ще те видя!
А сенките ще ни завидят
и ще останеш вечно с мен...
Но тъй студен, но тъй студен...

 

Шепни и стъпвай тихо, тихо,
сънувам своята любов!
Сълзите камъка измиха,
но ти за мен не си готов...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Миткова Все права защищены

Произведението е включено в:

Сънят на Медуза 🇧🇬

Сънят на Медуза
2.6K 3 4

Комментарии

Комментарии

  • То и само с моркови уроци не се учат. Така че трябва да ставаме подозрителни, ако получаваме само похвали, или само критики. И да "стоим далече от Троянски коне". Това е цитат, но не помня откъде, извинявам се за което.
  • Сигурно си права, Меги, но аз си чакам похвалите за великолепния превод на "Заклинание" и "Рим през нощта", но нещо не ги получавам. Само с тояги не се учат уроци, трябва да има и моркови. Май пак опряхме до зайците, миличка, орисани сме. Усмивка.
  • Имаш си чудесна интуиция, Мария, дори понякога ме впечатляваш с уникалността си. Просто вероятно е непостоянна, като всяко нещо в женски род.
    Благодаря на всички, които се отбиха!
  • Всъщност интуицията е от женски род. Защо ли ми е да изскача вместо заек, зайка, само за да ми натрие носа, че нямам интуиция и да ме прати да паса трева. Благодаря.
  • Късно е, либе, за китка. Пък и с толкова дарби, не искам да съм алчна и за интуиция. Само завистта не мога да контролирам, прави ме лошо момиче, пък искам да имам репутацията на добричка кукличка. Хубав ден, Меги.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...