20 июл. 2018 г., 17:52

Сънят на Медуза

1.9K 15 29

Шепни, шепни и стъпвай тихо!
Сълзите камъка измиха...

 

Сънувам си косите руси,
развявани от суховея
и тъжно пея, жално пея
за нежността, що в мен пирува.

 

Не ме събуждай, ще те видя!
А сенките ще ни завидят
и ще останеш вечно с мен...
Но тъй студен, но тъй студен...

 

Шепни и стъпвай тихо, тихо,
сънувам своята любов!
Сълзите камъка измиха,
но ти за мен не си готов...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Миткова Все права защищены

Произведението е включено в:

Сънят на Медуза 🇧🇬

Сънят на Медуза
2.6K 3 4

Комментарии

Комментарии

  • То и само с моркови уроци не се учат. Така че трябва да ставаме подозрителни, ако получаваме само похвали, или само критики. И да "стоим далече от Троянски коне". Това е цитат, но не помня откъде, извинявам се за което.
  • Сигурно си права, Меги, но аз си чакам похвалите за великолепния превод на "Заклинание" и "Рим през нощта", но нещо не ги получавам. Само с тояги не се учат уроци, трябва да има и моркови. Май пак опряхме до зайците, миличка, орисани сме. Усмивка.
  • Имаш си чудесна интуиция, Мария, дори понякога ме впечатляваш с уникалността си. Просто вероятно е непостоянна, като всяко нещо в женски род.
    Благодаря на всички, които се отбиха!
  • Всъщност интуицията е от женски род. Защо ли ми е да изскача вместо заек, зайка, само за да ми натрие носа, че нямам интуиция и да ме прати да паса трева. Благодаря.
  • Късно е, либе, за китка. Пък и с толкова дарби, не искам да съм алчна и за интуиция. Само завистта не мога да контролирам, прави ме лошо момиче, пък искам да имам репутацията на добричка кукличка. Хубав ден, Меги.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...