Jul 20, 2018, 5:52 PM

Сънят на Медуза

1.9K 15 29

Шепни, шепни и стъпвай тихо!
Сълзите камъка измиха...

 

Сънувам си косите руси,
развявани от суховея
и тъжно пея, жално пея
за нежността, що в мен пирува.

 

Не ме събуждай, ще те видя!
А сенките ще ни завидят
и ще останеш вечно с мен...
Но тъй студен, но тъй студен...

 

Шепни и стъпвай тихо, тихо,
сънувам своята любов!
Сълзите камъка измиха,
но ти за мен не си готов...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Миткова All rights reserved.

Произведението е включено в:

Сънят на Медуза 🇧🇬

Сънят на Медуза
BGN 8.00
2.6K 3 4

Comments

Comments

  • То и само с моркови уроци не се учат. Така че трябва да ставаме подозрителни, ако получаваме само похвали, или само критики. И да "стоим далече от Троянски коне". Това е цитат, но не помня откъде, извинявам се за което.
  • Сигурно си права, Меги, но аз си чакам похвалите за великолепния превод на "Заклинание" и "Рим през нощта", но нещо не ги получавам. Само с тояги не се учат уроци, трябва да има и моркови. Май пак опряхме до зайците, миличка, орисани сме. Усмивка.
  • Имаш си чудесна интуиция, Мария, дори понякога ме впечатляваш с уникалността си. Просто вероятно е непостоянна, като всяко нещо в женски род.
    Благодаря на всички, които се отбиха!
  • Всъщност интуицията е от женски род. Защо ли ми е да изскача вместо заек, зайка, само за да ми натрие носа, че нямам интуиция и да ме прати да паса трева. Благодаря.
  • Късно е, либе, за китка. Пък и с толкова дарби, не искам да съм алчна и за интуиция. Само завистта не мога да контролирам, прави ме лошо момиче, пък искам да имам репутацията на добричка кукличка. Хубав ден, Меги.

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...