20.07.2018 г., 17:52

Сънят на Медуза

1.9K 15 29

Шепни, шепни и стъпвай тихо!
Сълзите камъка измиха...

 

Сънувам си косите руси,
развявани от суховея
и тъжно пея, жално пея
за нежността, що в мен пирува.

 

Не ме събуждай, ще те видя!
А сенките ще ни завидят
и ще останеш вечно с мен...
Но тъй студен, но тъй студен...

 

Шепни и стъпвай тихо, тихо,
сънувам своята любов!
Сълзите камъка измиха,
но ти за мен не си готов...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Миткова Всички права запазени

Произведението е включено в:

Сънят на Медуза

Сънят на Медуза
8,00 лв.
2.6K 3 4

Коментари

Коментари

  • То и само с моркови уроци не се учат. Така че трябва да ставаме подозрителни, ако получаваме само похвали, или само критики. И да "стоим далече от Троянски коне". Това е цитат, но не помня откъде, извинявам се за което.
  • Сигурно си права, Меги, но аз си чакам похвалите за великолепния превод на "Заклинание" и "Рим през нощта", но нещо не ги получавам. Само с тояги не се учат уроци, трябва да има и моркови. Май пак опряхме до зайците, миличка, орисани сме. Усмивка.
  • Имаш си чудесна интуиция, Мария, дори понякога ме впечатляваш с уникалността си. Просто вероятно е непостоянна, като всяко нещо в женски род.
    Благодаря на всички, които се отбиха!
  • Всъщност интуицията е от женски род. Защо ли ми е да изскача вместо заек, зайка, само за да ми натрие носа, че нямам интуиция и да ме прати да паса трева. Благодаря.
  • Късно е, либе, за китка. Пък и с толкова дарби, не искам да съм алчна и за интуиция. Само завистта не мога да контролирам, прави ме лошо момиче, пък искам да имам репутацията на добричка кукличка. Хубав ден, Меги.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...