4 дек. 2016 г., 18:28

Сънят на поета

516 0 3

СЪНЯТ НА ПОЕТА

Р. Чакърова 

 

Той – поетът – заспива от рими пиян, 
бледа Муза косите му гали, 
а звездите по мрачния нощен таван 
малки свещи в мечтите му палят. 


От ухания вчерашни паяк плете 
към небето най-тънката стълба. 
А щурците запяват за него и те, 
странни сенки се движат безмълвно. 


И на сън се събужда и вижда жена –
непозната, но дълго желана... 
По-блестяща от всички звезди на света, 
по-боляща от всякоя рана. 


Несънувана нежност се вмъква в стиха, 
който изгревът после ще пише... 
Всяко утро във рими изплува греха, 
вече станал напълно излишен. 

 

Лондон 2016 '

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Rositsa Chakarova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...