26 окт. 2008 г., 03:34

Съперница

1.2K 0 23

 

Съперница съм ти.

И ме следиш.

Дишаш кълнящо.

Лаещо пишеш.

Разголваш гръдта си.

По-млада си.

Предизвикателно

повдигаш полите.

Опитваш се скрито

да клъвнеш душата ми.

Надуваш си сянката -

да ме покрие

вовеки искаш.

А аз съм слънцето -

сама си изгрявам,

залязвам

когато поискам.

Прасковено

ароматна съм.

Полите ми дълги

са в морска пяна,

прозират бедрата ми

в свежия бриз.

По гърдите ми

звезди са поникнали.

Очите ми дишат

открито и чисто.

Делиме си Нищото.

Как не го виждаш.

Спри се за малко -

ще се издишаш,

на спукан балон

си заприличала.

Изгубила си играта

от самото начало,

отпреди да ме има.

Защото съм с тялото,

сърцето

и с устните

на Победител.

Дори и над Нищото.

 

 

МУЗИКА

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...