26 окт. 2008 г., 03:34

Съперница

1.2K 0 23

 

Съперница съм ти.

И ме следиш.

Дишаш кълнящо.

Лаещо пишеш.

Разголваш гръдта си.

По-млада си.

Предизвикателно

повдигаш полите.

Опитваш се скрито

да клъвнеш душата ми.

Надуваш си сянката -

да ме покрие

вовеки искаш.

А аз съм слънцето -

сама си изгрявам,

залязвам

когато поискам.

Прасковено

ароматна съм.

Полите ми дълги

са в морска пяна,

прозират бедрата ми

в свежия бриз.

По гърдите ми

звезди са поникнали.

Очите ми дишат

открито и чисто.

Делиме си Нищото.

Как не го виждаш.

Спри се за малко -

ще се издишаш,

на спукан балон

си заприличала.

Изгубила си играта

от самото начало,

отпреди да ме има.

Защото съм с тялото,

сърцето

и с устните

на Победител.

Дори и над Нищото.

 

 

МУЗИКА

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...