Oct 26, 2008, 3:34 AM

Съперница

  Poetry
1.2K 0 23

 

Съперница съм ти.

И ме следиш.

Дишаш кълнящо.

Лаещо пишеш.

Разголваш гръдта си.

По-млада си.

Предизвикателно

повдигаш полите.

Опитваш се скрито

да клъвнеш душата ми.

Надуваш си сянката -

да ме покрие

вовеки искаш.

А аз съм слънцето -

сама си изгрявам,

залязвам

когато поискам.

Прасковено

ароматна съм.

Полите ми дълги

са в морска пяна,

прозират бедрата ми

в свежия бриз.

По гърдите ми

звезди са поникнали.

Очите ми дишат

открито и чисто.

Делиме си Нищото.

Как не го виждаш.

Спри се за малко -

ще се издишаш,

на спукан балон

си заприличала.

Изгубила си играта

от самото начало,

отпреди да ме има.

Защото съм с тялото,

сърцето

и с устните

на Победител.

Дори и над Нищото.

 

 

МУЗИКА

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...