26.10.2008 г., 3:34

Съперница

1.2K 0 23

 

Съперница съм ти.

И ме следиш.

Дишаш кълнящо.

Лаещо пишеш.

Разголваш гръдта си.

По-млада си.

Предизвикателно

повдигаш полите.

Опитваш се скрито

да клъвнеш душата ми.

Надуваш си сянката -

да ме покрие

вовеки искаш.

А аз съм слънцето -

сама си изгрявам,

залязвам

когато поискам.

Прасковено

ароматна съм.

Полите ми дълги

са в морска пяна,

прозират бедрата ми

в свежия бриз.

По гърдите ми

звезди са поникнали.

Очите ми дишат

открито и чисто.

Делиме си Нищото.

Как не го виждаш.

Спри се за малко -

ще се издишаш,

на спукан балон

си заприличала.

Изгубила си играта

от самото начало,

отпреди да ме има.

Защото съм с тялото,

сърцето

и с устните

на Победител.

Дори и над Нищото.

 

 

МУЗИКА

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...