Съперница
За тебе не написах нито ред,
защото туй което ти оставих
и туй което не прежалих
потъпка във съпружеския гнет.
В сърцето му намерих буца лед,
в ръцете му – просъхнали дъбрави
с които моите не бе забравил
разчиствах дълго бурени и смет.
Какво е твоят гняв свиреп,
щом има във очите ни простори
отхвърлили дългогодишен креп?
Не може стих да се затвори,
любов не може да се окове
нито пък вятъра да се догони.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Петрова Все права защищены
