За тебе не написах нито ред,
защото туй което ти оставих
и туй което не прежалих
потъпка във съпружеския гнет.
В сърцето му намерих буца лед,
в ръцете му – просъхнали дъбрави
с които моите не бе забравил
разчиствах дълго бурени и смет.
Какво е твоят гняв свиреп,
щом има във очите ни простори
отхвърлили дългогодишен креп?
Не може стих да се затвори,
любов не може да се окове
нито пък вятъра да се догони.
© Росица Петрова All rights reserved.