31 июл. 2014 г., 21:39

Сърца от лед

524 0 0

 

съвместен проект с аквимсу (akvimsu)

 

 

Сърца от лед

Като празно платно са дните напред

и вместо четка, скалпел държим.

В сърцата се врязва, а те са сякаш  са лед,

няма път начертан, щом не кървим.

 

Като таванска стая е душата в мен,

отдавна прашна и празна стои.

Търкаля се спомен, някой радостен ден,

но за „утре“ всичко тежко мълчи.

 

Като в сандък грижливо пазен

е и това чувство, дето отдавна боли,

ех, да беше някой по-рано ми казал

да го разбия, изхвърля... на части дори.

 

Да  бе казал някой още преди,

че спомените са подъл враг.

Или поне ключа да бе открил,

Душата да не виждаше прах.

 

Тъгуваше по миналото,

претърпяла бе големия си крах,

тя, горката, душата моя

от живота беше я страх!

 

Колко слаба и глупава бе тогава...

Да живее в минало, което трупаше,

дори сърцето вече не я слушаше,

скалпелът и по нея рисуваше....

(танцуваше)

 

Надписи слагаше, дълбаеше

години, дни, часове.

Болките  наново отваряше,

притаени сякаш там от векове.

 

Като празно пано дните остават напред,

с тишина призрачно зловеща,

Четката отдавна скалпел я замества,

а пътя със кръв ще градим.

 

Но така е. Няма път начертан.

И спомените също не са пътя.

Те отдавна са затворени в сандъка

на окованите сърца от лед...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© А.А. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...