29 сент. 2020 г., 09:12

Сърца от лед

591 4 21

 

 

        1

 

Значение има ли, какво е времето навън 

щом вътрешно обхванал ни е студ, 

щом живеем сякаш сме в порочен сън

сред виденията на някой луд?

 

Прикрили своето безсилие зад маска, 

забравили напълно Дон Кихот, 

превръщаме се в лесна плячка 

на злото, в нашия живот!

 

Духовното изтласкваме на заден план 

в борбата си за ежедневния сух хляб. 

Гладът по-силен е от всеки блян -

Човекът винаги е бил и ще е слаб!...

 

Предава се пред сивия нюанс 

и влива се във неговия ритъм. 

Защо пропускаме доброто, питам аз?

А смисъл има ли на глас да питам?

 

Изстисква ни тъй всекидневният ни бит, 

че битката е, как да оцелееш.

Война се води, среща мечът щит, 

и няма време. Как да се засмееш?

 

Смехът е богохулство, ерес, грях!

И все пак имаме от него нужда!

Не може вечно да живееш в страх 

във своята държава, като в чужда. 

 

Страхуваме се от безпътната тълпа,

че влезеш ли във нея, няма да усети. 

Но ти ще го усетиш... Тук нощта 

надвиснала е над деня на всеки... 

 

Страхуваш се от другите - нали

престъпниците сякаш са безброй, 

а пък Темида тук отдавна спи. 

Страхуваш се от всеки нов порой. 

 

Страхуваш се и този страх полека

превзел те е, и с теб е неделим. 

Сред хората, къде е днес човекът?

Митът за него май е вече дим... 

 

Така и неусетно, ден по ден, 

обви сърцата ни стена от лед, 

и ледено сърце тупти във теб и мен, 

но как така ще продължим напред?

 

           2

 

Но мисля, че ще дойде ден, когато 

ще разбием тези ледени окови!

Ще изплуваме от битието-блато

и пак ще бъдем по-добри и нови.

 

И тази мисъл казвам я на глас!

Човека в нас отново ще открием!

Аз вярвам в него! Вярвам в нас!

Не може цял живот от него да се крием!

 

Той чака скрит под ледения щит, 

като малка свещ във храма ни, сърце!

Ранен е тежко, но не е убит!

Човекът има нужда от небе!

 

От светлина човекът има нужда, 

от топлина човекът се нуждае!

Нощта на същността му, знам, е чужда, 

случаен гост във него тя е!

 

И скоро (а защо дори не днес)

сърцата ни ще разтопят леда!

За мен, за вас, за всеки ще е чест, 

отново в нас да бият истински сърца!

 

21.06.2014.

 

Георги Каменов 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Скитница.
  • Много ми хареса финалът, изпълнен с надежда и оптимизъм!
  • Да, Иринче, важното е наистина, когато можем действително да подадем ръка, да не обръщаме гръб.
    А иначе е ясно, че не можем да помогнем на всеки, на когото искаме, за съжаление.
    Благодаря ти отново и за финал, ти пращам една усмивка.
    Нека бъдем оптимисти!
  • И на мен не ми се получава и не виждам само бяло, но съм безсилна.
    После си викам дали не е и до оня смачкан манталитет, на който генетично е заложено да счупи сламката, но не и да я подаде, но като изпуша една цигара и аз като теб, си казвам, че всъщност няма значение. Важно е нашите сламки да влязат в употреба някъде.
    Хубава и на вас, Георги, Бри!
  • Мариана, ако гледах само мрачното, щях да съм полудял досега. Слава Богу, умея да откривам красивото и в най-дребното.
    Достатъчно е вечер само да послушам щурчетата под терасата ми, примерно, и вече съм в друг свят.
    Но както се вижда от творчеството ми, мисля, е ясно, че както виждам светлото, така и не се правя, че тъмното го няма. И съответно и двете половини ги описвам според това, в какъв емоционален момент съм.
    Благодаря ти!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...