Сърца от лед
1
Значение има ли, какво е времето навън
щом вътрешно обхванал ни е студ,
щом живеем сякаш сме в порочен сън
сред виденията на някой луд?
Прикрили своето безсилие зад маска,
забравили напълно Дон Кихот,
превръщаме се в лесна плячка
на злото, в нашия живот!
Духовното изтласкваме на заден план
в борбата си за ежедневния сух хляб.
Гладът по-силен е от всеки блян -
Човекът винаги е бил и ще е слаб!...
Предава се пред сивия нюанс
и влива се във неговия ритъм.
Защо пропускаме доброто, питам аз?
А смисъл има ли на глас да питам?
Изстисква ни тъй всекидневният ни бит,
че битката е, как да оцелееш.
Война се води, среща мечът щит,
и няма време. Как да се засмееш?
Смехът е богохулство, ерес, грях!
И все пак имаме от него нужда!
Не може вечно да живееш в страх
във своята държава, като в чужда.
Страхуваме се от безпътната тълпа,
че влезеш ли във нея, няма да усети.
Но ти ще го усетиш... Тук нощта
надвиснала е над деня на всеки...
Страхуваш се от другите - нали
престъпниците сякаш са безброй,
а пък Темида тук отдавна спи.
Страхуваш се от всеки нов порой.
Страхуваш се и този страх полека
превзел те е, и с теб е неделим.
Сред хората, къде е днес човекът?
Митът за него май е вече дим...
Така и неусетно, ден по ден,
обви сърцата ни стена от лед,
и ледено сърце тупти във теб и мен,
но как така ще продължим напред?
2
Но мисля, че ще дойде ден, когато
ще разбием тези ледени окови!
Ще изплуваме от битието-блато
и пак ще бъдем по-добри и нови.
И тази мисъл казвам я на глас!
Човека в нас отново ще открием!
Аз вярвам в него! Вярвам в нас!
Не може цял живот от него да се крием!
Той чака скрит под ледения щит,
като малка свещ във храма ни, сърце!
Ранен е тежко, но не е убит!
Човекът има нужда от небе!
От светлина човекът има нужда,
от топлина човекът се нуждае!
Нощта на същността му, знам, е чужда,
случаен гост във него тя е!
И скоро (а защо дори не днес)
сърцата ни ще разтопят леда!
За мен, за вас, за всеки ще е чест,
отново в нас да бият истински сърца!
21.06.2014.
Георги Каменов
© Георги Каменов All rights reserved.
