Сърца от лед
1
Значение има ли, какво е времето навън
щом вътрешно обхванал ни е студ,
щом живеем сякаш сме в порочен сън
сред виденията на някой луд?
Прикрили своето безсилие зад маска,
забравили напълно Дон Кихот,
превръщаме се в лесна плячка
на злото, в нашия живот!
Духовното изтласкваме на заден план
в борбата си за ежедневния сух хляб.
Гладът по-силен е от всеки блян -
Човекът винаги е бил и ще е слаб!...
Предава се пред сивия нюанс
и влива се във неговия ритъм.
Защо пропускаме доброто, питам аз?
А смисъл има ли на глас да питам?
Изстисква ни тъй всекидневният ни бит,
че битката е, как да оцелееш.
Война се води, среща мечът щит,
и няма време. Как да се засмееш?
Смехът е богохулство, ерес, грях!
И все пак имаме от него нужда!
Не може вечно да живееш в страх
във своята държава, като в чужда.
Страхуваме се от безпътната тълпа,
че влезеш ли във нея, няма да усети.
Но ти ще го усетиш... Тук нощта
надвиснала е над деня на всеки...
Страхуваш се от другите - нали
престъпниците сякаш са безброй,
а пък Темида тук отдавна спи.
Страхуваш се от всеки нов порой.
Страхуваш се и този страх полека
превзел те е, и с теб е неделим.
Сред хората, къде е днес човекът?
Митът за него май е вече дим...
Така и неусетно, ден по ден,
обви сърцата ни стена от лед,
и ледено сърце тупти във теб и мен,
но как така ще продължим напред?
2
Но мисля, че ще дойде ден, когато
ще разбием тези ледени окови!
Ще изплуваме от битието-блато
и пак ще бъдем по-добри и нови.
И тази мисъл казвам я на глас!
Човека в нас отново ще открием!
Аз вярвам в него! Вярвам в нас!
Не може цял живот от него да се крием!
Той чака скрит под ледения щит,
като малка свещ във храма ни, сърце!
Ранен е тежко, но не е убит!
Човекът има нужда от небе!
От светлина човекът има нужда,
от топлина човекът се нуждае!
Нощта на същността му, знам, е чужда,
случаен гост във него тя е!
И скоро (а защо дори не днес)
сърцата ни ще разтопят леда!
За мен, за вас, за всеки ще е чест,
отново в нас да бият истински сърца!
21.06.2014.
Георги Каменов
© Георги Каменов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Скитница.
-
Много ми хареса финалът, изпълнен с надежда и оптимизъм!
-
Да, Иринче, важното е наистина, когато можем действително да подадем ръка, да не обръщаме гръб.
А иначе е ясно, че не можем да помогнем на всеки, на когото искаме, за съжаление.
Благодаря ти отново и за финал, ти пращам една усмивка.
Нека бъдем оптимисти! -
И на мен не ми се получава и не виждам само бяло, но съм безсилна.
После си викам дали не е и до оня смачкан манталитет, на който генетично е заложено да счупи сламката, но не и да я подаде, но като изпуша една цигара и аз като теб, си казвам, че всъщност няма значение. Важно е нашите сламки да влязат в употреба някъде.
Хубава и на вас, Георги, Бри! -
Мариана, ако гледах само мрачното, щях да съм полудял досега. Слава Богу, умея да откривам красивото и в най-дребното.
Достатъчно е вечер само да послушам щурчетата под терасата ми, примерно, и вече съм в друг свят.
Но както се вижда от творчеството ми, мисля, е ясно, че както виждам светлото, така и не се правя, че тъмното го няма. И съответно и двете половини ги описвам според това, в какъв емоционален момент съм.
Благодаря ти! -
Изпуших една цигара, укротих емоциите, и ще се съглася с теб, Ирина, че абсолютно черно не съществува (е, има и изключения!), но на прекалено много неща съм се нагледал от тъмния спектар.
Което не ми пречи да виждам и бялото обаче, както и да го търся!
Благодаря ти, че се изказа под творбата ми, както и за споделените мисли.
Аз може би малко прекалих, но откакто се върнах доста често размишлявам над видяното, и го сравнявам с това, което беше преди.
Може би не трябваше да си поставям за цел, когато отидах още, да съпоставям двете.
Както и да е.
Пожелавам ти от сърце прекрасна вечер и се извинявам отново за това, че малко прекалих. -
Все пак избрах 2 примера, които са напълно истински. Случки от моето село.
Просто 2 примера от десетките, които обаче показват отлично деградацията на човешкото. Реве ми се направо.
Първи пример.
Преди 3 години, мисля, зимата. Човек, който живее на края на селото. Болен. На легло. Накрая, когато някой го потърсил случайно, го откриха Изяден от кучета. Естествено, никъде не писаха за това.
В леглото му, зимата, отворена врата.
Втори случай.
Моят любим учител от село в момента вече втора година е на легло. Забравен от всички. На ден му се полагат 2 посещения по половин час от човек назначен по програма. Човекът е на памперси. Миналата зима гледащата го дори и печка не му е палила.
Знам със сигурност, че в продължение на месеци никой не отива и да го погледне. Никой!
Човекът е с акъла си и плаче денонощно.
В момента и на мен ми се плаче, защото и аз нищо не направих.
Опитах се да отворя дума и чух страшно грозни слова, но няма да цитирам.
И с това приключвам темата. -
По-темпераментен си. А аз говоря напълно спокойно и на всичко отгоре не винаги съм права. Но нищо не може да ме спре да питам. И аз ходя по села и паланки и не срещам някакви зубъри насреща, видиотени от глад и безработица, напротив. Но както и да е.
Без да съм запалила казвам, че само черното е прекалено черно и не съществува. А ти не трябва да се ядосваш, защото освен в спор, бихме могли съвсем спокойно да влезем И в диалог. Защо изключваш този сценарий , не знам. Не си ме засегнал, даже напротив. Това са нормални неща. -
Запалих много!
Точно бедността води до много пороци. Всеизвестен факт. Достатъчно е да споменем гетата. А нещастието върви ръка за ръка с бедността. И човек постепенно се овълчва, и озлобява.
Моля те, Ирина, няма да влизам в спор, защото ми е излишно, но това съм го виждал с очите си десетки пъти.
И продължавам да го виждам особено в моя западнал отвсякъде край.
Но ще спра. Няма смисъл да те убеждавам в нещо, което е толкова явна истина, че е смешно дори да се спори по темата. И затова няма да го направя!
Радвам се за теб и твоят мироглед.
Приеми, че си права за всичко и винаги, че никога не грешиш и бъди щастлива.
Малко по-остър съм от колкото трябва, но в момента превъртам в спомените си десетки примери за казаното от мен, и съм в нещо, като емоционално торнадо.
Извинявай, ако съм те засегнал с нещо в този си коментар, Ирина. -
Няма подбив, нито луди за връзване.
Възможно ли е обезверяването, умората и мизерията да водят до масово сродяване със злото, духовно опорочаване и отричане от основните добродетели.
Това, което казваш в коментара си е различно от първата част на стихото.
Няма причина човек да е зъл, само защото е нещастен. Това ми е идеята. -
Ирина, с този коментар сякаш малко ме вземаш на подбив.
Къде ли?
Ела, моля те, в Плевен - да не говорим за селата около него... И се в гледай в хората!
Поемата е стара, но само преди няма и 2 седмици се върнах от там. И направих точно това, за което ти говоря.
Е, Трагедия, Мизерия, Уморени хора, това срешнах Масово! Безверие и Отчаяние - Масово! Хората са се затворили дори за съседа - Масово!
Ако ти не си виждала подобни хора Масово има следните варианти - или аз съм луд за връзване, или живеем в различни реалности.
Благодаря ти за включването.
ПП
Такива примери мога да ти дам, че... треперя в момента...
Толкова са ужасяващи и нечовешки и толкова безсилен се чувствам, че не мога нищо да направя.
Трагедии човешки! Ужасяващи! -
Къде ги срещате тези ледени, луди и невротични хора?
Аз виждам само артистични, забавни, духовити, смели и много добри. Помагат на кучета, котки, болни, стари и объркани себеподобни, на дървета, на стари сгради и огради...абе на всичко, което се нуждае от топлина внимание.
Пп: "срещате" казвам, предвид многото публикации напоследък със сходно на твоето звучене. -
Деа, мненията ни тук са в единомислие.
Благодаря ти. -
Финалът ми хареса най-много!
-
Светулке, благодаря ти за положителния отзив.
Ивита, благодаря и на теб за чудесните думи относно поемата, и вложеното в нея. -
Останах без дъх! Споделям тази философия!...Поздрав, Георги.
-
Много вярно, поздравления за позитивния финал!
-
Марианче, докато има вяра, има и надежда.
Ина, казала си го максимално точно.
Адаш, казаното от мен за коментара на Ина, важи с пълна сила и за твоето включване.
Лили, радвам се, че така ти е въздействала тази ми поема.
Благодаря сърдечно, приятели. -
Остави ме без думи, Георги! Благодаря, че сподели тази творба!
-
Истинските сърца бият ЗА всички, ледените ПО всички.
Хареса ми. -
Сериозно: за битката на човека... и зА Човека.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
