Сърце
Оня стар
и раздърпан
вълшебник
падна тихо
в снега
през нощта.
Той отдавна
не беше
потребен,
затова
се превърна
в звезда.
Никой нямаше време
и място
да го види.
Да чуе.
Да спре.
А морето
бе чисто
и ясно.
И вълшебникът
днес
е
море.
Има вятър.
И птици.
(А котва
вече няма.)
Ръбът на света
е поредната
негова
локва,
от която
се смее
в дъжда.
Нощем
тайно
на пръсти
се връща.
Пак
протяга
безмълвно
ръце.
Не за хляб,
топлина
или къща.
Иска
само
любов.
От сърце.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Яна Все права защищены
Благодаря, че споделихме редовете.
