Nov 10, 2023, 10:10 AM

Сърце 

  Poetry » Phylosophy
708 7 9

Оня стар

и раздърпан

вълшебник

падна тихо

в снега

през нощта.

Той отдавна

не беше

потребен,

затова

се превърна

в звезда.

 

Никой нямаше време

и място

да го види.

Да чуе.

Да спре.

А морето

бе чисто

и ясно.

И вълшебникът

днес

е

море.

 

Има вятър.

И птици.

(А котва

вече няма.)

Ръбът на света

е поредната

негова

локва,

от която

се смее

в дъжда.

 

Нощем

тайно

на пръсти

се връща.

Пак

протяга

безмълвно

ръце.

Не за хляб,

топлина

или къща.

Иска

само

любов.

От сърце.

© Яна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Супер! Переводик маленький

    Старый
    рванный
    волшебник
    тихо
    упал
    в снег
    сквозь
    ночь
    Он давно
    стал
    не нужным,
    поэтому
    выпал
    звездой
    прочь
  • Каква невероятна поетична прекрасница си, Яна!💖💋Щастлива съм, че ми го припомни с това стихотворение! Последния месец си мислех често за теб и ти се появи, сякаш повикана по телепатия! Тук толкова хора те обичат, не напускай полето на поезията, моля те! Ще ти пиша, а сега ти изпращам прегръдка!💕
  • Липсвахте ми всички. Благодаря, че споделихме редовете.
  • Ей, добре, че е този вълшебник
    да се веснеш за малко насам.
    И от мен приеми поздравления
    от сърце, за сърцето финал.
  • Прекрасен стих, особено:
    Той отдавна
    не беше
    потребен,
    затова
    се превърна
    в звезда.
  • Любовта е вълшебство. Поздрави и от мен, Яна!
  • Красиво е, Яна!
  • Красиво! 🧡
  • Прекрасна Яна, чудесно е ❤️
    Радвам се, че те “виждам”
Random works
: ??:??