Сърце
Оня стар
и раздърпан
вълшебник
падна тихо
в снега
през нощта.
Той отдавна
не беше
потребен,
затова
се превърна
в звезда.
Никой нямаше време
и място
да го види.
Да чуе.
Да спре.
А морето
бе чисто
и ясно.
И вълшебникът
днес
е
море.
Има вятър.
И птици.
(А котва
вече няма.)
Ръбът на света
е поредната
негова
локва,
от която
се смее
в дъжда.
Нощем
тайно
на пръсти
се връща.
Пак
протяга
безмълвно
ръце.
Не за хляб,
топлина
или къща.
Иска
само
любов.
От сърце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
Благодаря, че споделихме редовете.
