кумеца (Румен Ченков)
399 1922
3 нояб. 2015 г., 09:27

Сърце 

  Поэзия » Любовная
385 0 5

СЪРЦЕ

 

Как можа, Сърце, да побереш
толкоз много болки и любови,
след това, Сърце, да оцелееш,
глухо сякаш за слова-отрови?


Казваха за теб, че като в хан
всеки може да си влиза и излиза.
Казваха, че нямаш капка свян,
или пък, че имаш сто каприза.

 

Идваха и си отиваха жени –
безразлични, буйни, мълчаливи.
Често ми приписваха вини,
че не са се чувствали щастливи.

 

Но ти, калено с моя благослов,
търсеше не жарката и страстната,
не шумната, кресливата любов,
не искащата нещо, властната.

 

И някъде по пътя ни, Сърце,
дойде онази, истински насъщната!
Прегърна ме с две ласкави ръце
и аз разбрах – за нея няма връщане.

 

А ти на всички хули устоя,
не ме излъга и не ме предаде!
Днес моя вярна спътница е тя –
жената, дето себе си ми даде!
13. 10. 2015 г.
Русе

© Румен Ченков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??