Сърце
СЪРЦЕ
Как можа, Сърце, да побереш
толкоз много болки и любови,
след това, Сърце, да оцелееш,
глухо сякаш за слова-отрови?
Казваха за теб, че като в хан
всеки може да си влиза и излиза.
Казваха, че нямаш капка свян,
или пък, че имаш сто каприза.
Идваха и си отиваха жени –
безразлични, буйни, мълчаливи.
Често ми приписваха вини,
че не са се чувствали щастливи.
Но ти, калено с моя благослов,
търсеше не жарката и страстната,
не шумната, кресливата любов,
не искащата нещо, властната.
И някъде по пътя ни, Сърце,
дойде онази, истински насъщната!
Прегърна ме с две ласкави ръце
и аз разбрах – за нея няма връщане.
А ти на всички хули устоя,
не ме излъга и не ме предаде!
Днес моя вярна спътница е тя –
жената, дето себе си ми даде!
13. 10. 2015 г.
Русе
© Румен Ченков All rights reserved.
