Сърце
Сърце
Сърцето ми е корабно платно,
което своя цвят не помни вече,
че цяло кръпка е до кръпка то -
от урагана на живота вечен.
Тук всяка кръпка е една любов:
понякога - голяма, друг път - малка,
пришити са с конец ту стар, ту нов,
но плътно - да посрещат всеки вятър.
И вече няма нивга буря зла
да го разкъса - то е силно, здраво,
щом всяка кръпка е поука, да,
която прави го все по-кораво!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марина Тодорова Все права защищены
