Сърце
Сърце
Сърцето ми е корабно платно,
което своя цвят не помни вече,
че цяло кръпка е до кръпка то -
от урагана на живота вечен.
Тук всяка кръпка е една любов:
понякога - голяма, друг път - малка,
пришити са с конец ту стар, ту нов,
но плътно - да посрещат всеки вятър.
И вече няма нивга буря зла
да го разкъса - то е силно, здраво,
щом всяка кръпка е поука, да,
която прави го все по-кораво!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Тодорова Всички права запазени
