Сърце
Сърцето ми е корабно платно,
което своя цвят не помни вече,
че цяло кръпка е до кръпка то -
от урагана на живота вечен.
Тук всяка кръпка е една любов:
понякога - голяма, друг път - малка,
пришити са с конец ту стар, ту нов,
но плътно - да посрещат всеки вятър.
И вече няма нивга буря зла
да го разкъса - то е силно, здраво,
щом всяка кръпка е поука, да,
която прави го все по-кораво!
© Марина Тодорова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
