СЪРЦЕ  НА  ПОЕТЕСА

С мислите в утрото пътувам и се питам -

ще  стигна  ли  до  изгрева  -  сама?

Дали  с  годините  пораснах?

Дали  в  живота  -  себе  си  познах?

В  усмихнатия  ден  откривам

лъчи, пробудили  -  зората.

Слънцето  с  прегръдка  топла

събужда  в  мен  -  жената.

Политам  с  бриза  и  вълните.

Сънувам - небето в розово пламти.

Сърцето  ми  от  обич  е  пленено.

Нямо  е...  и  от  любов  -  гори.