4 дек. 2010 г., 17:53

Сърце на поетеса

628 0 0

СЪРЦЕ  НА  ПОЕТЕСА

С мислите в утрото пътувам и се питам -

ще  стигна  ли  до  изгрева  -  сама?

Дали  с  годините  пораснах?

Дали  в  живота  -  себе  си  познах?

В  усмихнатия  ден  откривам

лъчи, пробудили  -  зората.

Слънцето  с  прегръдка  топла

събужда  в  мен  -  жената.

Политам  с  бриза  и  вълните.

Сънувам - небето в розово пламти.

Сърцето  ми  от  обич  е  пленено.

Нямо  е...  и  от  любов  -  гори.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Крисимира Найденова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...