4.12.2010 г., 17:53

Сърце на поетеса

631 0 0

СЪРЦЕ  НА  ПОЕТЕСА

С мислите в утрото пътувам и се питам -

ще  стигна  ли  до  изгрева  -  сама?

Дали  с  годините  пораснах?

Дали  в  живота  -  себе  си  познах?

В  усмихнатия  ден  откривам

лъчи, пробудили  -  зората.

Слънцето  с  прегръдка  топла

събужда  в  мен  -  жената.

Политам  с  бриза  и  вълните.

Сънувам - небето в розово пламти.

Сърцето  ми  от  обич  е  пленено.

Нямо  е...  и  от  любов  -  гори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Крисимира Найденова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...