Сърце на поетеса

Poetry » Other

632 0 0

СЪРЦЕ НА ПОЕТЕСА

С мислите в утрото пътувам и се питам -

ще стигна ли до изгрева - сама?

Дали с годините пораснах?

Дали в живота - себе си познах?

В усмихнатия ден откривам

лъчи, пробудили - зората.

Слънцето с прегръдка топла

събужда в мен - жената.

Политам с бриза и вълните.

Сънувам - небето в розово пламти.

Сърцето ми от обич е пленено.

Нямо е... и от любов - гори.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0