Сърце на поетеса

Poetry » Other

636 0 0

СЪРЦЕ НА ПОЕТЕСА

С мислите в утрото пътувам и се питам -

ще стигна ли до изгрева - сама?

Дали с годините пораснах?

Дали в живота - себе си познах?

В усмихнатия ден откривам

лъчи, пробудили - зората.

Слънцето с прегръдка топла

събужда в мен - жената.

Политам с бриза и вълните.

Сънувам - небето в розово пламти.

Сърцето ми от обич е пленено.

Нямо е... и от любов - гори.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0