24 авг. 2014 г., 01:38  

Сърцето ми

1.8K 0 3

Върху сърцето ми не стъпвай.

Внимателно, назад отстъпвай.

Ще се подхлъзнеш то е заснежено

Не знаеш колко много то е натъжено!

 

Сърцето ми туптяло е само.

Страхливо, наранено е било.

Търкаляло се е в бездните дълбоки.

И плакало за дебрите високи!

 

Върху сърцето ми не стъпвай.

Дори и на шега, не хлътвай.

Неучило се вярно да пресмята.

Въздишките фалшиви да отмята!

 

С ударите чести затуптяло.

Отново и само е заживяло.

Обичано и мразено е премаляло.

Удавено в мъката е спряло!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сърце стaро нямa, знaм дa го пaзиш колко и колко все ще чувдтвaш болкa!
  • Усмивката стопля СЪРЦЕТО,
    добрите слова, песента,
    цветята, тревите, полето,
    горите, реките-Мира!!!
  • Като будилниците стари нашите съца са оцеляли!/Въздишките фалшиви да отмята!/Това е нашата отплата!!!Много верен и точен стих...Поздрави!!!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...