Върху сърцето ми не стъпвай.
Внимателно, назад отстъпвай.
Ще се подхлъзнеш то е заснежено
Не знаеш колко много то е натъжено!
Сърцето ми туптяло е само.
Страхливо, наранено е било.
Търкаляло се е в бездните дълбоки.
И плакало за дебрите високи!
Върху сърцето ми не стъпвай.
Дори и на шега, не хлътвай.
Неучило се вярно да пресмята.
Въздишките фалшиви да отмята!
С ударите чести затуптяло.
Отново и само е заживяло.
Обичано и мразено е премаляло.
Удавено в мъката е спряло!
© Мария Николова Все права защищены