24.08.2014 г., 1:38  

Сърцето ми

1.8K 0 3

Върху сърцето ми не стъпвай.

Внимателно, назад отстъпвай.

Ще се подхлъзнеш то е заснежено

Не знаеш колко много то е натъжено!

 

Сърцето ми туптяло е само.

Страхливо, наранено е било.

Търкаляло се е в бездните дълбоки.

И плакало за дебрите високи!

 

Върху сърцето ми не стъпвай.

Дори и на шега, не хлътвай.

Неучило се вярно да пресмята.

Въздишките фалшиви да отмята!

 

С ударите чести затуптяло.

Отново и само е заживяло.

Обичано и мразено е премаляло.

Удавено в мъката е спряло!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сърце стaро нямa, знaм дa го пaзиш колко и колко все ще чувдтвaш болкa!
  • Усмивката стопля СЪРЦЕТО,
    добрите слова, песента,
    цветята, тревите, полето,
    горите, реките-Мира!!!
  • Като будилниците стари нашите съца са оцеляли!/Въздишките фалшиви да отмята!/Това е нашата отплата!!!Много верен и точен стих...Поздрави!!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...