Aug 24, 2014, 1:38 AM  

Сърцето ми 

  Poetry » Phylosophy
1604 0 3

Върху сърцето ми не стъпвай.

Внимателно, назад отстъпвай.

Ще се подхлъзнеш то е заснежено

Не знаеш колко много то е натъжено!

 

Сърцето ми туптяло е само.

Страхливо, наранено е било.

Търкаляло се е в бездните дълбоки.

И плакало за дебрите високи!

 

Върху сърцето ми не стъпвай.

Дори и на шега, не хлътвай.

Неучило се вярно да пресмята.

Въздишките фалшиви да отмята!

 

С ударите чести затуптяло.

Отново и само е заживяло.

Обичано и мразено е премаляло.

Удавено в мъката е спряло!

 

© Мария Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Сърце стaро нямa, знaм дa го пaзиш колко и колко все ще чувдтвaш болкa!
  • Усмивката стопля СЪРЦЕТО,
    добрите слова, песента,
    цветята, тревите, полето,
    горите, реките-Мира!!!
  • Като будилниците стари нашите съца са оцеляли!/Въздишките фалшиви да отмята!/Това е нашата отплата!!!Много верен и точен стих...Поздрави!!!
Random works
: ??:??