Сърцето ми
167
0
0
Сърцето ми на гробище прилича.
Неоплакани са всички мъртъвци.
Един с друг не си приличат,
но все едни и същи маскари.
Погребани са с празните си обещания,
с големите мечти- лъжи.
Аз помня техните ридания,
хвалебствия и влюбени очи.
А приживе танцувахме щастливи,
под синьото небе сред златна ръж.
Ръцете си преплитахме на залез
и боси тичахме щом падне дъжд.
Но не беше трайна любовта ни.
Изгрева посрещахме сами.
Ден след ден луната озарява
сенките на нашите души.
И така навярно прокълната
лежа и аз в нечие сърце.
Оставила открита рана,
изсъхнала сълза на обичано лице.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симона Богданска Все права защищены
