Сърцето ми

Сърцето ми на гробище прилича.

Неоплакани са всички мъртъвци.

Един с друг не си приличат,

но все едни и същи маскари.

Погребани са с празните си обещания,

с големите мечти- лъжи.

Аз помня техните ридания,

хвалебствия и влюбени очи.

А приживе танцувахме щастливи,

под синьото небе сред златна ръж.

Ръцете си преплитахме на залез

и боси тичахме щом падне дъжд.

Но не беше трайна любовта ни.

Изгрева посрещахме сами.

Ден след ден луната озарява

сенките на нашите души.

И така навярно прокълната

лежа и аз в нечие сърце.

Оставила открита рана,

изсъхнала сълза на обичано лице.