Сърцето ми пак беше раздробено
на хиляди откъслечни парчета,
сред ледени кристали - спотаено
тупти едва горкичкото и клето!
А лъгано бе с толкова изкуство,
че истинската обич ще намери,
след жаркото и пламенното чуство,
пропадаше в лъжи и изневери!
Молбите го разнежваха…. отново
и клетвата любовна и голяма
държаха го във плен, а то готово
шанс даваше за следваща измама!
Отпусна се накрая ….. уморено,
престана да тупти и взе, че ето
угасна в него въгленче стаено,
и тихо се отправи….. към небето!
18.08.2016 г.
© Владислав Недялков Всички права запазени