1 нояб. 2015 г., 21:07

Сърцето на Скалата си е роб

866 0 21

не е стих, приятели - просто съм тъжна......много

 

 Сърцето – на Скалата си е роб

 

Реве, разбива се Прибоят и иде пак,

a за Скалата вкопчено виси Сърце.

Реве и сякаш хала - диша бесов мрак,

а то горкото - вторачено в Небе......

и в тъмнината на Душата -

търси Свещ да се врече -

макар и силно кат Скалата -

отдавна е разчупено на две.

 

Рени

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ренета Първанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ама усмивката ти беше след едно озъбване, та оттогава си те обичам, ама и се презастраховам като те питам - Преградка Анабел, на тая клавиатура пък съвсем не знам даже и точката къде е и като изпадна в многословието си.....И Усмивка, че да не пиша пак!
  • Я, верно е фото! ааа...тия скобкиии прегръдчици ли са или...знаеш, колко съм зле с тия работи....скобки-символи де, и прочие
  • AN, KAKVO GOVORISH...NE SAM TRILA NISHTOOOO!!!!
  • Валентине, приятно ми е да споделиш!
  • Дълбоко вторачване в душата! Това бе за мен - съпреживях го! Поздрав, Рени!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...