1.11.2015 г., 21:07

Сърцето на Скалата си е роб

861 0 21

не е стих, приятели - просто съм тъжна......много

 

 Сърцето – на Скалата си е роб

 

Реве, разбива се Прибоят и иде пак,

a за Скалата вкопчено виси Сърце.

Реве и сякаш хала - диша бесов мрак,

а то горкото - вторачено в Небе......

и в тъмнината на Душата -

търси Свещ да се врече -

макар и силно кат Скалата -

отдавна е разчупено на две.

 

Рени

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ренета Първанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ама усмивката ти беше след едно озъбване, та оттогава си те обичам, ама и се презастраховам като те питам - Преградка Анабел, на тая клавиатура пък съвсем не знам даже и точката къде е и като изпадна в многословието си.....И Усмивка, че да не пиша пак!
  • Я, верно е фото! ааа...тия скобкиии прегръдчици ли са или...знаеш, колко съм зле с тия работи....скобки-символи де, и прочие
  • AN, KAKVO GOVORISH...NE SAM TRILA NISHTOOOO!!!!
  • Валентине, приятно ми е да споделиш!
  • Дълбоко вторачване в душата! Това бе за мен - съпреживях го! Поздрав, Рени!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...