4 сент. 2020 г., 12:05

Сърцето на слънцето

610 4 4

 

Сърцето на слънцето

 

Трудното е лесно, си мисли работливо

получовек, полупчела, завърта се сънливо.

Посоката измества точно наобратно

на твоя път и мъчи вината на Земята

 

с многото въпроси, вечните обрати,

приказни и боси облаци пирати,

петичките им - мокри, бляскави и чудни.

Много разпилени, пляскащи и будни.

 

Не ти се иска още, но всичко е наново -

денят, сънят, дори и твоята любов

различна е - вежлива, ядосана, горчи...?

А все така лъчиста и с влюбени очи. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви!
  • Има много тук.
    Поздравявам те.
  • Многогласово пеене звучи от всеки стих:ту непринудено весело,ту небрежно иронично...
    Дори поантата, поднесена елегантно, носи свежестта на чувствата!
    Поздравления, Йоана!
  • Толкова е истинско и свежо това стихотворение. Изпъква силно на фона на много от публикациите, съчинени, хладни и мъртви, като добре гримирани трупове от владеещ професията си погребален агент. Но за мен поезията е живот и искреност. Искреност недопускаща и милиграм фалш. Ти винаги съумяваш да ни поднесеш нещо ярко оригинално, Йоана и същевременно вълнуващо. Поздравявам те!

    "...с многото въпроси, вечните обрати,
    приказни и боси облаци пирати,
    петичките им - мокри, бляскави и чудни.
    Много разпилени, пляскащи и будни.

    Не ти се иска още, но всичко е наново -
    денят, сънят, дори и твоята любов
    различна е - вежлива, ядосана, горчи...?
    А все така лъчиста и с влюбени очи."

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....