4.09.2020 г., 12:05 ч.

Сърцето на слънцето 

  Поезия » Друга
413 4 4

 

Сърцето на слънцето

 

Трудното е лесно, си мисли работливо

получовек, полупчела, завърта се сънливо.

Посоката измества точно наобратно

на твоя път и мъчи вината на Земята

 

с многото въпроси, вечните обрати,

приказни и боси облаци пирати,

петичките им - мокри, бляскави и чудни.

Много разпилени, пляскащи и будни.

 

Не ти се иска още, но всичко е наново -

денят, сънят, дори и твоята любов

различна е - вежлива, ядосана, горчи...?

А все така лъчиста и с влюбени очи. 

 

© Йоана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви!
  • Има много тук.
    Поздравявам те.
  • Многогласово пеене звучи от всеки стих:ту непринудено весело,ту небрежно иронично...
    Дори поантата, поднесена елегантно, носи свежестта на чувствата!
    Поздравления, Йоана!
  • Толкова е истинско и свежо това стихотворение. Изпъква силно на фона на много от публикациите, съчинени, хладни и мъртви, като добре гримирани трупове от владеещ професията си погребален агент. Но за мен поезията е живот и искреност. Искреност недопускаща и милиграм фалш. Ти винаги съумяваш да ни поднесеш нещо ярко оригинално, Йоана и същевременно вълнуващо. Поздравявам те!

    "...с многото въпроси, вечните обрати,
    приказни и боси облаци пирати,
    петичките им - мокри, бляскави и чудни.
    Много разпилени, пляскащи и будни.

    Не ти се иска още, но всичко е наново -
    денят, сънят, дори и твоята любов
    различна е - вежлива, ядосана, горчи...?
    А все така лъчиста и с влюбени очи."
Предложения
: ??:??