4.09.2020 г., 12:05

Сърцето на слънцето

611 4 4

 

Сърцето на слънцето

 

Трудното е лесно, си мисли работливо

получовек, полупчела, завърта се сънливо.

Посоката измества точно наобратно

на твоя път и мъчи вината на Земята

 

с многото въпроси, вечните обрати,

приказни и боси облаци пирати,

петичките им - мокри, бляскави и чудни.

Много разпилени, пляскащи и будни.

 

Не ти се иска още, но всичко е наново -

денят, сънят, дори и твоята любов

различна е - вежлива, ядосана, горчи...?

А все така лъчиста и с влюбени очи. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви!
  • Има много тук.
    Поздравявам те.
  • Многогласово пеене звучи от всеки стих:ту непринудено весело,ту небрежно иронично...
    Дори поантата, поднесена елегантно, носи свежестта на чувствата!
    Поздравления, Йоана!
  • Толкова е истинско и свежо това стихотворение. Изпъква силно на фона на много от публикациите, съчинени, хладни и мъртви, като добре гримирани трупове от владеещ професията си погребален агент. Но за мен поезията е живот и искреност. Искреност недопускаща и милиграм фалш. Ти винаги съумяваш да ни поднесеш нещо ярко оригинално, Йоана и същевременно вълнуващо. Поздравявам те!

    "...с многото въпроси, вечните обрати,
    приказни и боси облаци пирати,
    петичките им - мокри, бляскави и чудни.
    Много разпилени, пляскащи и будни.

    Не ти се иска още, но всичко е наново -
    денят, сънят, дори и твоята любов
    различна е - вежлива, ядосана, горчи...?
    А все така лъчиста и с влюбени очи."

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...