4.09.2020 г., 12:05

Сърцето на слънцето

607 4 4

 

Сърцето на слънцето

 

Трудното е лесно, си мисли работливо

получовек, полупчела, завърта се сънливо.

Посоката измества точно наобратно

на твоя път и мъчи вината на Земята

 

с многото въпроси, вечните обрати,

приказни и боси облаци пирати,

петичките им - мокри, бляскави и чудни.

Много разпилени, пляскащи и будни.

 

Не ти се иска още, но всичко е наново -

денят, сънят, дори и твоята любов

различна е - вежлива, ядосана, горчи...?

А все така лъчиста и с влюбени очи. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви!
  • Има много тук.
    Поздравявам те.
  • Многогласово пеене звучи от всеки стих:ту непринудено весело,ту небрежно иронично...
    Дори поантата, поднесена елегантно, носи свежестта на чувствата!
    Поздравления, Йоана!
  • Толкова е истинско и свежо това стихотворение. Изпъква силно на фона на много от публикациите, съчинени, хладни и мъртви, като добре гримирани трупове от владеещ професията си погребален агент. Но за мен поезията е живот и искреност. Искреност недопускаща и милиграм фалш. Ти винаги съумяваш да ни поднесеш нещо ярко оригинално, Йоана и същевременно вълнуващо. Поздравявам те!

    "...с многото въпроси, вечните обрати,
    приказни и боси облаци пирати,
    петичките им - мокри, бляскави и чудни.
    Много разпилени, пляскащи и будни.

    Не ти се иска още, но всичко е наново -
    денят, сънят, дори и твоята любов
    различна е - вежлива, ядосана, горчи...?
    А все така лъчиста и с влюбени очи."

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...