20 февр. 2016 г., 21:14

Сърцето знае...

Поэзия » Философская

658 0 4

Във миг на силна болка и тъга,
когато всичко ни се вижда черно,
когато черен ни се вижда и снега,
а светлото е просто ефимерно.

Когато сме затънали в лъжа,
и в истина, не щеме да живеем,
че не обичаме, усещаме вина,
до някой лягаме, а просто тлеем.

Когато идва ни да изкрещим,
че искаме любов да изживеем,
а всъщност знаем, че така ще нараним,
и как любов с вина да ги прелеем?

Тогава просто във сърцето притихни,
послушай го, какво ти шепне,
в миг разума, далеко отпрати,
сърцето знае, то ще ти прошепне...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Putin (Владимир Владимирович)

Хубав стих, Цвети! Поздравления!

2016-02-21T20:00:00+02:00
Веси_Еси (Еси)

То знае ... Много е хубаво, Цвети!

2016-02-21T15:56:35+02:00
nezemna (Неземна)

Трябва да открием центъра си, но понякога е мисия невъзможна! Благодаря ви!

2016-02-21T14:06:27+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Голямата дилема винаги е била и е, а може би и ще бъде, как да намерим златната пропорция между сърце и разум. Ако живеем само със сърцето, безусловно ще живеем с любовта, но рано или късно ще стигнем до неминуема катастрофа. Ако живеем само с разум, губим любовта. Трябва да заставаме някъде върху отсечката между двете, а къде точно - това може да ни подскаже само интуицията. Радвам се, Цвети, че си сторонник на сърцето. Това е по-добрият вариант от това да се опреш единствено на разума. Поздрав за чудесното ти лирическо стихотворение!

2016-02-20T21:51:22+02:00